30 ноември - Първият ми имен ден :)

Днес е Андреев ден или както му казват -мечкин ден. Аз като една достойна носителка на името Андреа естесвено празнувам. Получих подаръци от двете баби и съм много доволна. Никога не ме забравят щом става дума за глезене. Жалко че мама се сети да снима чак вечерта когато вече бях много кисела, защото ми се спеше. Даже малко съм сърдита защото даже тя не се снима с мен........добре че за компенсация имам снимка с баба и дядо та да не съм капо.

Ето и едно пожелание за всички които днес празнуват.

Честит имен ден! Желая ти ... Толкова късмет, колкото не можеш да понесеш, толкова щастие, колкото не си предполагала, че може да имаш, толкова здраве, колкото не си очаквала и толкова поводи за усмивки, че да хванеш мускулна треска на лицето!

29 ноември

Времето днес бете страхотно. С мама, баба Краси и леля Ани се разходихме до Симеоновските езера. Аз естествено проспах всичко...

След дългите разходки по планината бях изморена. Ето ме след баня как гледам телевизия. Така съм зяпнала че нищо неможе да ме разсее.

Готова за сън.

А тук пея на висооооок глас, ама така силно че тати да неможе да чуе новините.

28 ноември

Ето така се бавим с тати.

27 ноември

Тук се мъча да кажа нещо на мама, но не ми се получава много много та почвам да се ядосвам :)

26 ноември

На мама и тати сладката бонбонка :)

МНОГО СЛАДКА - НЕ Е ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ СЪРЦА :) !!!

25 ноември

Татко се мъчи да ме научи да си държа самичка гризалките, но още немога. Добре че той е добричък и ми помага защото напоследък много ме сърбят венчетата....

24 ноември

23 ноември

Ето ме сутринта как сладко спинкам след като съм изпратила татко на работа.....да ме изпапка човек:)

После бяхме на гости на кака Милена в Панчарево.
На тези снимки мама каза че приличам на ангелче което лежи в облаците.

Тати се върна от работа и много му се радвах. Тук се бях качила на корема му и му разказвах на висок глас какво сме правили с мама през деня.

22 ноември

От сутринта ми е едно весело :)
Събудих мама и татко с песен, но те нямаха нищо против, даже ми се зарадваха. Направихме си една обща снимка и естествено много само на мен.

Ето ми го крачето в татковата ръка.....изглежда много мъничко и нежно

Тук вече съм се напапкала, та чак ми прелива от устата.

Направих си и снимки с мойте прадядо и прабаба. Изглеждат много щастливи нали ?! И как иначе нали ме виждат за пръв път. Мисля че вече ме обичат.....и аз тях също :)

След като се наобядваха всички трябваше да си ходим. Много мъчно ми стана защото в очите на прабаба и прадядо се виждаше че им стана тъжно че трябваше да се разделим толкова бързо. Искаше им се да останем още...... Обещах че пак ще дойдем. По път за София спряхме и във Велико Търново при маминия вуйчо и братовчедите. Те също ми се зарадваха и особедно бате Борко който съвсем скоро ще става татко. Снимах се с бате Сашко, който неспираше да тича около мен и да ми се радва.

Тук гледам доста учудено защото мама ми показа една от новите играчки който получих като подарък от тях.

Мама и татко са големи хаймани. След като се прибрахме в София и оставихме баба, се запътихме към Мусагеница. Бяхме на гости при един чаровен батко. Голям сладур е тоя Ваньо.

Поседяхме малко и се прибрахме вкъщи. Дълъг и изморителен ден беше.....

21 ноември

Днес ще ходим на гости на мойте прабаба и прадядо. Това ще е първото ми дълго пътуване.

Тъй като времето беше перфектно за разходки спряхме да разгледаме Царевец. На нас с татко това ни беше за пръв път. Хубаво е да имаме общи първи случки.

Гледката е разкошна

Направихме кратка почивка за да посетя "Млечния бар" :))))))

След като доразгледахме всичко, продължихме към Полски Тръмбеш където вече ни чакаха с нетърпение.

Прабаба и прадядо много ми се зарадваха. Казаха че съм истинска малка госпожица.

Тук мама ме къпе в един много голям леген.

След като се напапках хич не ми се спеше та поседях с големите на масата....

Ето ме как се радвам на едно голямо шише

20 ноемрви

19 ноември

Сутринта с мама и татко бяхме на ортопед да види дали добре се развиват крачетата ми. Всичко мина добре. После бяхме при лекарката ми да ми бие поредната ваксина. Държах се геройски нали съм на татко мъжкото момиче :) Педиатърката ме похвали как раста. Вече съм 57см. и 5.00кг.

18 ноември

Тази сутрин мама се събуди преди мен. Часът минава 9.30 и слънцето е нахлуло в стаята ни. Мама ме гледаше и неможеше да се сети за нещо по мило от мен. Мисли си колко съм мъничка а как се събира в мен целия й свят. Тихичко ми прошепва че ме обича....

Ръчичката ми е толкова мъничка ....

Тук вече съм бодра и усмихната....и как иначе след като се изаках така че се омазах до ушите :)

С измито дупе и чисти дрешки, готова за игрите които ме чакат през деня