18 ноември

Тази сутрин мама се събуди преди мен. Часът минава 9.30 и слънцето е нахлуло в стаята ни. Мама ме гледаше и неможеше да се сети за нещо по мило от мен. Мисли си колко съм мъничка а как се събира в мен целия й свят. Тихичко ми прошепва че ме обича....

Ръчичката ми е толкова мъничка ....

Тук вече съм бодра и усмихната....и как иначе след като се изаках така че се омазах до ушите :)

С измито дупе и чисти дрешки, готова за игрите които ме чакат през деня