11 септември

Точно преди една година на този ден се родих аз . Бях мъничка, розова и уплашена, но в мига в които мама и татко ме видяха, осъзна че за тях вече не съществува нищо по важно от мен... обикнаха ме от първата минута и това чувство бе по-силно от всичко което са изпитвали до този момент.
...Днес една година по-късно почти ходя сама,имам 3 зъбчета, мога да показвам на колко годинки съм и колко голяма ще порастна. Казвам мама и тати и как правят животните, обичам да гушкам любими предмети, мога да давам целувки и куп други неща... вече не съм малко бебе а истинско момиченце.
Купона по случай първият ми рожден ден беше в заведение което мама и татко бяха запазили за мен. Всичко започна така...

Любимия подарък :)

За спомен с баба и леля :)

...и с другата баба и дядо

Това е последната ми снимка която си направих с вуйна и вуйчо. Много скъп спомен ми е защото вуйна замина за чужбина и незнам кога ще я видя пак (целувки Peps )

Ето я и тортата ми. Мама ми я направи с много любов.

Купона продължи до късно. Аз като главната героиня се уморих от много игри и тряваше да си ходя за да спинкам...тук казвам "чао" на тати, които остана с гостите