11 септември

А това е първата ни снимка заедно на която съм точно на 1 ден.

Ето ме пак на 14 часа

Хванах я за пръстчето.....

Мама бе прекарала 8часа в коридора докато я настанят. Тези часове и се бяха сторили безкрайно дълги. Тя притваряше очи и неспераше да мисли за мен.
И ето че в 14часа я настаниха и тя не изчака дори и минута повече да дойде и да ме вземе. Гледаше ме и неможеше да повярва че вече съм до нея. Искаше и тати да беше с нас да изпита това което бошуваше в нея. Накрая събра смелост и ме докосна. Погали ме нежно по главата и аз отворих очички за да я зарадвам.