С дядо
С бабите :)
Мишчица...
Пак тримата....
Мама много ме обича. .... и аз нея също
Една обща. Кой е с по хубава усмивка от мен ?!!!
Една семейна....
Татееее скрии я тази усмивка, ще ме засенчиш...... аз съм звездата днес :)
Ето го и дългоочаквания от мен момент.....
На тази си личи колко се обичат...
Ето и снимките които ни направи фотографа в болницата. Мама и тати се хилят като зелки, но въпреки това на лицата им е изписано колко са щастливи да сме тримата заедно.
Дано другия път и кака Петя се снима с мен
.JPG)
.JPG)
.JPG)
За вечеря на гости ни дойдоха вуйчо и "вуйна" :) Донесоха ми страхотни подаръци. Кукленска кошарка на две нива и една дрънкалка лъвче. Този път Martokus - вуйчо изяви желание да ме гушне и да се снимаме заедно. Първия опит не беше много добър, но аз кротувах защото усещах че му е притеснено да гушка едно такова малко и безащитно бебче като мен.

При мама е най-хубаво. Това са първите ми мигове извън болницата. Хареса ми навън. Нямам търпение да почнем да излизаме на разходки.
......но не задълго

Ето ни и с дядо. При него съм по спокойна.
Ето как ми се радва
Ето ни и с другата баба. И при нея нещо не ми хареса...
Ето ни пак. Тук вече съм спокойна
Мама ми се радва. Смее се на шапката ми с ушички
..... и пак тримата
....после се постегна и ме гушна по добре.
При мама е най-хубаво. Това са първите ми мигове извън болницата. Хареса ми навън. Нямам търпение да почнем да излизаме на разходки.
Ето ни и с дядо. При него съм по спокойна.
Ето ни и двете с мама
Ето ги и другите ни близки. Двете баби и дядо. И вуйчо е тук но се крие зад апарата. Жалко че не пожела и той да се снимаме докато бях с кукленските ми дрешки за изписванито.
Ето ме и в татковата прегръдка. Това е първата ни среща отблизо. Още от мига в който ме подадоха и той ме гушна бях сигурна че поне докато стана на 15г. това ще е мъжа на живота ми :) Чувствах се добре в неговата прегръдка и вътрешно съм сигурна че и в него са бошували чувства които досега не е изпитвал.
Още от сутринта мама е в еуфория. Днес ще си ходим вкъщи. Толкова и липсват всички че няма търпение да ме запознае и мен от близо с тях. Най-мъчно и беше за татко. Всеки път щом ме гледаше, виждаше него в мен. Тя казва че на него приличам, въпреки че съм с нейните дъъъълги пръсти :)
0 коментара on "16 септември - Изписването ми"
Публикуване на коментар